Добо Мързов: За музиката и предаванията в Радио Варна
🕒 4.Декември.2021 ⎜ ✎ Цветан Момчилов
Днес ще ви срещнем с една емблематична личност в музикалния живот на Варна. Вече почти 20 години Добо Мързов е част от екипа на Радио Варна – регионалната радиостанция на Българското национално радио, която покрива цялото Черноморие. В момента той е автор и водещ на предаванията “45 оборота в минута”, “Джем сешън” и “Улица “Събота”. Като заклет меломан в своите предавания представя интересни селекции, включващи джаз, фънк и соул музика. Това само по себе си е страхотно, защото винаги, когато го слушаме, знаем, че ще бъде интересно.
Как започна твоята история с музиката? Кой те вдъхнови да продължиш своето музикално приключение?
Имам късмета брат ми, който е с 4 години по-голям, да е още по-заклет меломан от мен. Oще когато бях на 5-6 години (т.е. в средата на 80-те) започнах да се захранвам с обилни количества рок музика (Rainbow, Deep Purple, Smokie) наред с популярните имена по това време (ABBA, Ricchi e Poveri). Разбира се, покрай брат ми се запознах и с всички български певци и групи по това време. С две думи – влязох с шут в света на музиката и там толкова ми хареса, че и до днес се чувствам като у дома си.
Иначе в радиото дойдох през 2003 г. Беше обявено вакантно място за водещ на петъчното вечерно музикално предаване и кандидатствах. Бях одобрен и след няколко месеца посещения при логопед (неминуема процедура при всеки, който говори по радиото, особено ако е от Източна България :)), в една петъчна вечер седнах пред микрофона за първото си предаване в Радио Варна. Заглавието му беше “Последните пет”, а оттогава до днес съм бил автор и водещ на общо осем предавания, като в момента съм се посветил на три.
Ти имаш много интересна професия. Срещаш се с креативни хора, които са активни на музикалната сцена. Коя е най-приятната част от времето, прекарано в Радио Варна?
Обстановката в Радио Варна е много специална. Като част от екипа на Редакция “Музика” ежедневно съм сред купища компактдискове, грамофонни плочи и магнетофонни ленти. Това е един друг свят, в който няма място за злободневие и отрицателни емоции, напротив – тези носители съхраняват духовното наследство на безброй музиканти от последните почти 100 години. И самият досег с него осмисля и прави всеки мой ден в Радио Варна необикновен и пълноценен.
Разбира се контактът ми с артистите, които интервюирам, също ме зарежда изключително много. Това са хора, които творят, създават и оцеляват в тези извънредни времена и общуването с тях ми дава необходимото вдъхновение да се справям с предизвикателствата на днешния ден. Но най-любимият ми момент от работния ден е когато седна пред микрофона. Тогава забравям за всички проблеми – оставаме само аз, музиката и слушателят отсреща. Правя го по няколко пъти на седмица от 18 години и не мога да сравня усещането с нищо друго.
Какви са били предизвикателствата в първите ти дни като радиоводещ и какви са сега?
Когато започвах през 2003 г. медийната среда в България беше коренно различна. Имаше страшно много електронни медии, радиостанциите само във Варна бяха десетки. Тази високо конкурентна среда беше предпоставка за бурно развитие на този бранш, постоянно се внедряваха нововъведения, усъвършенстваше се звуковият дизайн на радиото. Докато днес едно от най-големите предизвикателства пред радиото е новият медиум, който промени из основи комуникациите – интернет. Съвременният човек е изцяло зависим от тази виртуална среда, в която на практика се случва всичко, и основната част от усилията на радиостанциите днес са насочени към това да направят тази среда свой нов дом.
Другият паралел, който мога да направя, е, че когато започвах, в ефирните студиа работехме основно с компактдискове и дори в някои случаи с магнетофонни ленти, докато сега всичко е в компютъра, дори и смесителният пулт вече е цифров. Не мога да скрия, че топлият звук на аналоговата конзола много ми липсва, но дигитализацията е естественият ход на нещата.
Как минава един твой ден в радиото?
Освен водещ, аз съм и звукорежисьор на дневната програма. Така че ежедневието ми в радиото е разпределено между ефирното студио, Фонотеката, съхраняваща музикалния фонд на радиото, и интервютата. Между другото, има голяма разлика между това, дали едно предаване се излъчва на запис или на живо. В първия случай подготовката е много по-трудоемка, тъй като изисква монтиране на интервюта, смесване на музика и текст… Докато в предаването на живо всичко се случва на момента – точно затова обожавам тази форма на радио продукция.
Изискват се много различни умения за да бъде човек радиоводещ. Би ли изброил според теб, кои са трите най-важни качества, които определят един добър радиоводещ?
На първо място – умението да бъдеш себе си. Слушателят ВИНАГИ усеща кога човекът зад микрофона играе роля. Затова според мен радиоводещият, ако иска да задържи вниманието на аудиторията си и посланието му наистина да достигне до нея, трябва просто да бъде себе си.
На второ място е умението да слушаш. Това качество се изтъква като най-важното за един интервюиращ от легендарния Лари Кинг. Просто трябва да слушаш отговорите на събеседника си и искрено да се интересуваш от него. Това е единствената рецепта за смислено интервю.
И на трето място за мен е умението да се концентрираш и фокусираш. Когато светне червената лампа, трябва да си на 100% там. Отклониш ли вниманието си за секунда, рискуваш да се изгубиш.
Какви предавания би желал да има повече в националният радио ефир?
Трябва да кажа, че мрежата на Българското национално радио, която включва 12 ефирни програми и 7 онлайн канала, до голяма степен покрива стойностните за мен музикални стилистики като джаз, класика и фолклор. Разбира се, като фен на соул, фънк и джаз музиката, бих искал да има още повече в тази посока. И те да не са само в програмите на БНР! Освен това би било хубаво да чуваме повече експериментална, авангардна музика.
В миналото се изявяваше доста и като диджей. Продължаваш ли да го правиш и къде?
В последните две години силно ограничих тези изяви – не само заради пандемията. Просто радиото взема почти всичкото ми време от деня, не че се оплаквам. 🙂 Но това да споделям любимата си музика с хора на живо все още е едно от любимите ми занимания и го правя рядко, но на специални места.
Какъв носител предпочиташ когато пускаш музика като диджей и защо?
Какво би посъветвал всеки млад човек който желае да се развива в професия като твоята?
Да го направи! Радиото никога няма да загине, дори и в новата дигитална среда. Причината за това е именно човешкият елемент, ролята на човека зад микрофона. Той не може да бъде заменен от никой алгоритъм, бот или робот. Разказването на човешки истории, предаването на ентусиазма, който гори в едно сърце, любовта към музиката и споделянето ѝ със слушателите са нещо така необходимо за съхраняване на хуманното в нашето общество. А възможностите са много – дали ще е от ефира на Радио Варна, от някой онлайн канал или чрез собствен подкаст, няма значение. РАДИОТО Е СПОДЕЛЯНЕ. Така че, ако имате интерес в тази посока, не се колебайте да направите първата крачка! Останалите ще дойдат от само себе си.
Искам да благодаря на Цветан Момчилов и на Omni’s Cool за интереса и да ги поздравя за всичко, което правят! Развитието на една общност има нужда от споделяне на знание и работата на Omni’s Cool ме кара да бъда оптимист за бъдещето на нашето общество.
