Октавите на Пианото, Октавови Групи
Тук ще ви разкажем за октавите на пианото или октавовите групи.
Ако разгледаме клавиатурата на пианото, виждаме че клавишите са разделени на бели и черни. Черните клавиши са разделени на групи от два и три черни клавиша. Там където имаме два черни клавиша, от лявата страна е винаги нотата До.
На изображението по долу може да видите всички ноти До на клавишите на пианото. Разликата между тях е че някои звучат по-ниско а други по-високо.
Какво е Октава? Определение за Октавова Група:
Октавова група е част от звукореда, съдържа седемте основни степени.
- Слогови: До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си и разновидностите им: До Диез, Ре Диез, Фа Диез, Сол Диез, Ла Диез.
- Буквени (латинска азбука): C, D, E, F, G, A, B/H (и двете се използват за обозначване на тон “Си”).
Слоговите имена са дадени от Гвидо д’Арецо и неговия метод за подобряване на нотното пеене. Слоговите наименования идват от началните шест стиха на известния тогава химн за Йоан Кръстител (написан от Паул Диаконус).
Всяка еднa нота До стои (обозначава къде е) началото на съответната октавова група.
Основни Степени
Всеки съставен тон носи свое име: До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла и Си. Това са основните степени.
Всяка еднa нота До стои (обозначава къде е) началото на съответната октавова група. Всички групи се наричат октавови групи.
Колко Октави Има Пианото?
Тук можете да видите имената на всички октави и къде се намират на пианото.
Пианото има осем (8) на брой октави:
| Наименование октава: | № | Клавиши от клавиатурата на пианото: | Честотен диапазон (Hz) на тоновете в октавова група: |
|---|---|---|---|
| Субконтра Октава | 0 | 1 – 3 | 27,5000 Hz – 32,7032 |
| Контра Октава | 1 | 4 – 15 | 32,7032 – 65,4064 |
| Голяма Октава | 2 | 16 – 27 | 65,4064 – 130,813 |
| Малка Октава | 3 | 28 – 39 | 130,813 – 261,626 |
| Първа Октава | 4 | 40 – 51 | 261,626 – 523,251 |
| Втора Октава | 5 | 52 – 63 | 523,251 – 1046,50 |
| Трета Октава | 6 | 64 – 75 | 1046,50 – 2093,00 |
| Четвърта Октава | 7 | 76 – 87 | 2093,00 – 4186,01 |
| Пета Октава | 8 | 88 | 4186,01 |
Запомнете имената на октавите наизуст. Те ще са ни нужни за да знаем коя нота към коя октава принадлежи!
Ако имате дигитално пиано или синтезатор, което няма пълната клавиатура с 88 клавиша, както е дадено на снимките, това означава че вашето дигитално пиано има по-малко октави отколкото пълния музикален звукоред.
Някои дигитални пиана имат 5 октави а други повече или по малко. Това колко октави има едно пиано е специфично за различните модели пиана и синтезатори.
На следващото изображение са дадени всички ноти на всички октави на пианото.
Тук виждаме че по белите клавиши първата нота от ляво, или най-ниската нота на пианото, е нотата Ла. Това е Ла от субконтра октава. Следва Си от субконтра и първото До е До от контра октава, след което Ре, Ми, Фа, Сол, Ла и Си от контра октава.
Следващото До или второто До от ляво на дясно е До от голяма октава. След което До, Ми, Фа, Сол, Ла и Си от голяма октава. Следва и До от малка октава което е тротото до от ляво на дясно. И така през първа откава, втора октава, трета октава, четвърта октава, докато стигнем до До от пета октава. До на пета октава е последното до на пианото или последният най-десен клавиш.
Контра и пета октава са непълни октави, тъй като те съдържат по няколко тона. Субконтра октава има Ла, Ла Диез / Си Бемол и Си. А от пета октава имаме само едно До. Другите октави имат всички тонове от звукореда До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си тонове.
Какво е Музикален Звукоред?
Музикален звукоред е сбор от всички тоновете на музикалната система подредени по височина от клавишите на пианото. Или с други думи под звукоред разбираме всички черни и бели клавиши на пианото подредени както ги виждате на изображението:
Звукоредът се състои от седем на брой пълни и два на брой непълни октави.
Звукоредът може да бъде два вида:
- Диатоничен – 7 тона (До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си);
- Хроматичен – 12 тона (До, До Диез, Ре, Ре Диез, Ми, Фа,Фа Диез, Сол, Сол Диез, Ла, Ла Диез, Си).
Какво е Музикална Система/Строй?
Музикална система или строй е група от конкретни тонове, които се подреждат в определена последователност (или интервали) спрямо тяхната височина.
Разбиранията за музикална система варират из националности и етноси.
Най-значими музикални строеве:
- Питагоров (квинтов) строй (6-ти век пр. н. е.);
- Дидимов (терцов) строй (1-ви век пр. н. е. ).
Също така съществуват и понятията:
- Неравномерно темпериран строй – възникнал с усъвършенставнето на инструмента орган от 15-ти век.
- Равномерно темпериран строй / 12-степенна музикална система – формирана в края на 16-ти век.
- Зонов строй – възникнал в края на 19-ти век в следствие на по-точните измервания на човешкия слух.
- Свободен мелодичен строй.
- Други.
В теорията за класическа и изобщо съвременна музика се използва равномерната темперирана система или европейска 12-степенен музикален строй, съставена от най-малка разлика в тоновете – един полутон.
Субконтра Октава (#0)
Най-ниската октавова група в музикалната система се нарича субконтра октава.
На теория, най-ниският тон е До от субконтра. В системата от клавиши на пианото субконтра октава е непълна, защото липсват степените До, Ре, Ми, Фа и Сол (C, D, E, F, G). Субконтра октава е непълна, защото се състои само от три клавиша и тона: Ла и Ла диез/Си бемол и Си.
Честота на тонове и клавиши от субконтра октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz) |
| #1 | Ла (A0) | 275,000 |
| #2 | Ла (A#0/B♭0) | 291,352 |
| #3 | Си (B0) | 308,677 |
Контра Октава (#1)
Следващата октава в музикалната система, след субконтра октава се нарича контра октава. Контра октава е ниско-звучаща.
Честота на тонове и клавиши от контра октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #4 | До (C1 Pedal C) | 327,032 |
| #5 | До (C#1/D♭1) | 346,478 |
| #6 | Ре (D1) | 367,081 |
| #7 | Ре (D#1/E♭1) | 388,909 |
| #8 | Ми (E1) | 412,034 |
| #9 | Фа (F1) | 436,535 |
| #10 | Фа (F#1/G♭1) | 462,493 |
| #11 | Сол (G1) | 489,994 |
| #12 | Сол (G#1/A♭1) | 519,131 |
| #13 | Ла (A1) | 550,000 |
| #14 | Ла (A#1/B♭1) | 582,705 |
| #15 | Си (B1) | 617,354 |
Голяма Октава (#2)
Следващата октава в музикалната система, след контра октава се нарича голяма октава.
Честота на тонове и клавиши от голяма октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #16 | До (C2 Deep C) | 654,064 |
| #17 | До (C#2/D♭2) | 692,957 |
| #18 | Ре (D2) | 734,162 |
| #19 | Ре (D#2/E♭2) | 777,817 |
| #20 | Ми (E2) | 824,069 |
| #21 | Фа (F2) | 873,071 |
| #22 | Фа (F#2/G♭2) | 924,986 |
| #23 | Сол (G2) | 979,989 |
| #24 | Сол (G#2/A♭2) | 103,826 |
| #25 | Ла (A2) | 110,000 |
| #26 | Ла (A#2/B♭2) | 116,541 |
| #27 | Си (B2) | 123,471 |
Малка Октава (#3)
Следващата октава в музикалната система, след голяма октава се нарича малка октава.
Честота на тонове и клавиши от малка октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #28 | До (C3 Tenor C) | 130,813 |
| #29 | До (C#3/D♭3) | 138,591 |
| #30 | Ре (D3) | 146,832 |
| #31 | Ре (D#3/E♭3) | 155,563 |
| #32 | Ми (E3) | 164,814 |
| #33 | Фа (F3) | 174,614 |
| #34 | Фа (F#3/G♭3) | 184,997 |
| #35 | Сол (G3) | 195,998 |
| #36 | Сол (G#3/A♭3) | 207,652 |
| #37 | Ла (A3) | 220,000 |
| #38 | Ла (A#3/B♭3) | 233,082 |
| #39 | Си (B3) | 246,942 |
Първа Октава (#4)
Следващата октава в музикалната система след малка октава се нарича първа октава.
Честота на тонове и клавиши от първа октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #40 | До (C4 Middle C) | 261,626 |
| #41 | До (C#4/D♭4) | 277,183 |
| #42 | Ре (D4) | 293,665 |
| #43 | Ре (D#4/E♭4) | 311,127 |
| #44 | Ми (E4) | 329,628 |
| #45 | Фа (F4) | 349,228 |
| #46 | Фа (F#4/G♭4) | 369,994 |
| #47 | Сол (G4) | 392 |
| #48 | Сол (G#4/A♭4) | 415,305 |
| #49 | Ла (A4 A440) | 440,000 |
| #50 | Ла (A#4/B♭4) | 466,164 |
| #51 | Си (B4) | 493,883 |
Втора Октава (#5)
Следващата октава в музикалната система след първа октава се нарича втора октава.
Честота на тонове и клавиши от втора октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #52 | До (C5) | 523,251 |
| #53 | До (C#5/D♭5) | 554,365 |
| #54 | Ре (D5) | 587,330 |
| #55 | Ре (D#5/E♭5) | 622,254 |
| #56 | Ми (E5) | 659,255 |
| #57 | Фа (F5) | 698,456 |
| #58 | Фа (F#5/G♭5) | 740 |
| #59 | Сол (G5) | 784,000 |
| #60 | Сол (G#5/A♭5) | 830,609 |
| #61 | Ла (A5) | 880,000 |
| #62 | Ла (A#5/B♭5) | 932,328 |
| #63 | Си (B5) | 987,767 |
Трета Октава (#6)
Следващата октава в музикалната система след втора октава се нарича трета октава.
Честота на тонове и клавиши от трета октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #64 | До (C6 Soprano C) (Високо До) | 1046,50 |
| #65 | До (C#6/D♭6) | 1108,73 |
| #66 | Ре (D6) | 1174,66 |
| #67 | Ре (D#6/E♭6) | 1244,51 |
| #68 | Ми (E6) | 1318,51 |
| #69 | Фа (F6) | 1396,91 |
| #70 | Фа (F#6/G♭6) | 1479,98 |
| #71 | Сол (G6) | 1567,98 |
| #72 | Сол (G#6/A♭6) | 1661,22 |
| #73 | Ла (A6) | 1760,00 |
| #74 | Ла (A#6/B♭6) | 1864,66 |
| #75 | Си (B6) | 1975,53 |
Четвърта Октава (#7)
Следващата октава в музикалната система след трета октава се нарича четвърта октава.
Честота на тонове и клавиши от четвърта октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #76 | До (C7 – двойно високо До) | 2093,00 |
| #77 | До (C#7/D♭7) | 2217,46 |
| #78 | Ре (D7) | 2349,32 |
| #79 | Ре (D#7/E♭7) | 2489,02 |
| #80 | Ми (E7) | 2637,02 |
| #81 | Фа (F7) | 2793,83 |
| #82 | Фа (F#7/G♭7) | 2959,96 |
| #83 | Сол (G7) | 3135,96 |
| #84 | Сол (G#7/A♭7) | 3322,44 |
| #85 | Ла (A7) | 3520,00 |
| #86 | Ла (A#7/B♭7) | 3729,31 |
| #87 | Си (B7) | 3951,07 |
Пета Октава (#7)
Следващата октава в музикалната система след контра октава се нарича пета октава.
Пета октава е непълна октава, защото тонът До от пета октава е сам в пета октавова група. До от пета има честота на трептене 4096 Hz.
Честота на тон и клавиш от пета октава:
| № на клавиш: | Честота на тона: | Честота в херци (Hz): |
| #88 | До (C8) | 4186,01 Hz |
Вашият коментар
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.